аз наистина исках да излезем. и отново си го представях какво ще бъде, за какво ще си говорим, къде ще идем, какво ще бъде времето(дали няма да бъде ветровито като последния път?!). сетих се за онзи път.. може би преди 2-3 излизания да беше.. когато беше ужасно студено навън и ние все пак излязохме. беше четвъртък, ако не ме лъже паметта. отидохме в онова кафе(името е без значение) и си поръчах чай. беше ми прекалено неловко да пия бира. но досега не си бях поръчвал чай.. и съответно не си бях правил. е, та се сетих колко ми се смееше на чуденето как по дяволите да го направя този чай. а аз те гледах наивно и се опитвах да изпълнявам указанията ти стъпка по стъпка. в крайна сметка чая се получи успешно. и ти го опита.. ако не ти е харесал - то е било, вярвай ми, заради самия плодов чай, а не заради моята неспособност да го приготвям. та, да се върна на мисълта си.. исках да ти приказвам. и то не за нещо конкретно, което да ми е в главата и да си го мисля, а за каквото ми дойде.. на момента. от време на време се опитвам да напомня за себе си.. чрез клипвания, смс-и и все някакви безмислени нещица. нали знаеш - не обичам да звъня по телефона. донякъде защото не искам да се натрапвам.
днес по едно време пак се затрупах с мислите си. и отново това се случи, когато бях навън. както си вървя и се смея изведнъж ми щъква нещо в главата и настроението ми се променя. смехът се изгубва, усмивката изчезва и ставам сериозен. това няма голямо значение за мен самия. сега мислите ми не ме натоварват както преди. приемам ги каквито са и не се срамувам от тях - дали ще бъдат приемани от останалите хора. трудно ми е да си отстоявам позицията.. нали знаете, в някои моменти, когато трябва да покажеш на някой че наистина виждаш смисъл в своята идея, а не просто да я искаш и от инат да си повтаряш - да, така е, прав съм, несъмнено.
мислех си че колкото по-рядко пиша разни неща, толкова повече ще имам да си споделям, толкова повече материал ще имам, но уви - не е така. и отново се чувствам така сякаш не съм казал нищо. малко ми е глупаво на моменти така.
допреди малко стягах багаж - тениски, блузи, чехли, бля, бля-бля и бля-бля-бля също. този път знам че не съм пропуснал нищо. а и да съм - то ще е нещо напълно непотребно, което бих го взел само то претенциозност. спокоен съм за следващите 3-4 дни. настроил съм се доста добре. а като се вземе под въпрос факта, че след 5 часа трябва да съм на гарата и по възможност във влака.. наистина се обезнадеждавам, че има смисъл от сън.. може би Guns ще ме посъветват нещо. е.. ще ги питам в следващите 6-7 песни. (да се похваля... вчера ми донеса dvd с клипове на Guns N'' Roses... та, не го изгледах докрай, но определено си струва гледането..) и както Axl пее в една любима моя тяхна песен..
"It would be luck if you get out of life alive"