Седя в топлата стая на яна и си слушам телепопмюзик breathe и си спомням за онзи удавен във слънце следобед в края на септември, когато аз и момчето с най-блестящо-сините очи, които се присвиваха маниакално в краищата, с което се запознах предния ден се прибирахме боси по асфалта от райския залив към созопол и всичко беше едновременно течно, прозрачно и с дъх на синьо. Тогава за пръв път се почувствах естествено разтворена във въздуха, свръхлека. Бях в сълзите по листата на къпините по пътя, в захарните капки на пръсналите се смокини, във влагата в тежкия въздух. Пълно отпускане с този човек, когото бях срещнала предната вечер в комина, познанство от света на идеите.. Говорехме си глупости, всъщност умности, от които не помня и грам. Всичко голяма усмивка, разлята по целия път до разгърналата се пред нас цел на нашето пътуване, разбиваща се на малки звънливи смехчета о кривите ъгли на улиците и отекваща в текилата, където хората пиеха следобедната си бира, при леля мария и на малкия плаж до кея. Уведомявахме ги, че се прибираме за вечерната програма, макар че те вече знаеха, защото в созопол всичко се знае. Бяхме o m n i p r e s e n t.
от векове за векове
Тогава си мислех, че това е само началото. А ето че сега седя тук в топлата стая на яна и слушам car crash на трики, докато вън е уж началото на пролетта. Тя спи в съседната стая и сънува някакви свои си неща, както прави и когато е будна. Мисля си за кьо и куент, които с колекционерска страст оценяват различните разцветки и картинки на химическата промишленост на някое по-малко ведро място. Покрай тях за получовека, който най-вероятно няма да изслуша тази песен с мен, но това не е от кой знае какво значение. Мисля си за савина, която е отрупана със сериозни задачи до края на годината и за кифлата, която най-вероятно в момента се бори да завърши. За светла и мина, които спят под топлите си юрганчета някъде из паралелната благоевградска реалност. И за момчето с маниакално присвиващите се очи, което или учи счетоводство, или е с някоя от своите приятелки (защото той никога не е с един приятел). Искам да сме някъде, хора, оn an island in the sun. На райския залив, без строежите, и да танцуваме на телепопмузика. Цял следобед на топлите скали. Да пушим, да скачаме във водата и да не можем да изплуваме от смях. После да се приберем вкъщи, да си вземем по един душ във вечерния хлад, да се облечем красиво и да излезем някъде да танцуваме още. Another day... Will we?