Всичко ме изяжда. Устните ми се слепват.
Не искам да ти пожелавам, но натрапчиво се преповтарям пред себе си - някой така да се държи с дъщеря ти един ден. Дано не. Отмъщението ме пленява.
Ще ме задължиш ли да съм весела?
Длъжна ли съм да не ми се плаче?
Леле колко те обичах, а татко те разпозна без да те познава. Демагог. точка.
Истински ми е жал за теб.
Спрях борбата миналата седмица. Чудя се дали е временно. Не се познавам, но до там докъдето съм стигнала, вече не е.
Толкова много неща научих. Наистина е много, много жалко. Ти ме разкъса.
Вменяване на вина.
Непрекъснато.
Демотивация.
Неумишлено.
Опънати до скъсване нерви.
А аз съм изгубена някъде между изпочупените ръбове на стените в бяло. Много ми е мъчно. Много. Как ми се иска да е по друг начин.
Да се чувствам по-добре неусмихната. Този урок на никои не го пожелавам. Защо не се успах за първия час?