Това беше най-топлият, слънчеворус рожден ден, който прекарах на един приказен остров в Истанбул...
докато чаках автобуса срещнах очарователно момиченце, което също имаше рожден ден и ми отмъкна всичките ябълки с дяволитата си полусополива усмивка и започнаха опашките...коли, тирове и немски турци,катастрофи..видях поне три, смачкани като тенекиени капачки коли, които блокираха движението още на излизане от Пловдив, цяло дванайсетчасово мъкнене по гишета и прочие..
После чудовищната автогара, която за малко да ме погълне завинаги и да ме раздели от него.Намерихме се.
Къща, пълна с деца, които се кискаха и търкаляха из цялата къща, имаше празник по случай сьонета на някакво момче..интересно, когато отидеш на гости там ти поливат ръцете с лавандулов спирт и почти се парфюмираш...
Мъничката му фабрика, после Таксим и почти двата милиона хора само на един булевард, никога не са се изсипвали толкова хора пред очите ми, само там можеш да видиш на едно място травестит и жени, на които им се виждат само очите...
После големият остров, който обиколихме, а миризмата на сол, олеандри и конска тор от каретите придаваха нещо неповторимо в тая мраморноморска атмосфера..
После...
То би континю:)