Искам те повече.
Безтърпимо. Безмислено. Безтегловно. Усещам допир на дъх. Ръце, които ме пристягат в безсилие.
Не може да ме излъжеш, че е еднопосочно. Не е. Отричай, колкото си искаш. Аз знам. Не е. Никога не е преставало. Щом го усещам така осезателно, то живее. Щом се раздирам. Предусещам емоцията от разкъсаната душа с обгорени от тревога остатъци. Чакаш момента, едва ме докосваш. Обхождаш ме цялата без остатък. Чувствам докосването ти. Винаги в гръб. Очите ти мълчат. Ти можеш да ги натикаш някъде в пещерата на несбъднатите си желания. Умееш да се несбъдваш.
Уморих се да мисля за теб. Разбираш ли. Уморих се зверски. Не мога да се пречупя. Не мога да се боря със себе си. Искам те. Искат те безусловно, на секундата, неудържимо, сега. Искам те без думите. Искам те без разсъдъка. Харесваш ме както никога, никоя друга не си харесвал. Объркан си до края на върховете на оплетените си мисли. Объркан до лудост. Оставила съм те. Защо продължаваш да ме късаш.
Искам те. Тук. Сега. Няма да дойдеш. Нали? Не заради страх. Не и заради липса на желание. Искаш ме повече от най-силния си копнеж. Няма да дойдеш, защото ще се счупи. Защото ме счупи предния път. Защото дори парченце от мен те кара да се губиш в лабиринта на пълната дисхармония.
Нашите тела са създадени да се слеят.
Не го разбирай.
Искаш да ме няма. За да ме тъгуваш, да ме чакаш, да ме молиш за прошка. Забраняваш на устните, забраняваш на очите си, забраняваш на сърцето. Не, не, сърцето не играе. Играят тела.
Айде бе герой, пребори се с тялото си. Айде да те видя. Изтрий ме. Не ме поглеждай. С фотошоп да ти услужа?
Мразиш ме, наказваш ме, обвиняваш ме. Не ми оставяш пространство да живея, секунда да дишам. Всичките вини са за мен. Твоите вини, твоите болки, твоя шибан, измъчен и лишен от смисъл свят. Защото съм силна. Защото се боря. Трябва да бъда наранена. Защото исках да се боря заедно с теб, срещу твоите страхове. Обаче те са си твои, те са си лични. Ще си ги пазиш.
Мразиш ме защото ме харесват, също като теб. Защото някой ще ме подлуди повече от теб и ти няма да го понесеш. Защото ме иска, обича, животът му е нищожен без мен. Защото ми се отдава. Защото се страхуваш.
Никога не е било само секс. Защо си спря ръцете? Защо не ги остави. Не искаш да ме чукаш. Няма да си го простиш, нали?
Виновна съм. Няма грях, които да не нося. Първороден, постепенен, краен, неизмерим, последен.
Виновна, прецакваща, отблъскваща, различна, непоносимо обстоятелствена, влудяваща. А изгаряш. От страст, от разсъдък, от вплетената в липсата на думи божественост. От това, че сме едно. Измислила съм те. Има те. Познавам те прекрасно. Самоубий убийственото си желание. Убий жаждата, да спре потребността да се завръщаш към мен. Принизи ме. Спри да ме искаш. Утеши болното си мъжество.
Разкъсва ме твоето желание. Ти ме.
***
Той ме целуна веднъж. Не беше ръж, беше тъмно, защото очите ми бяха затворени. Докосна ме с устни. Нехайно, неволно, незабележимо. Аз го целунах също. Преди няколко часа.
Устните ни се привличат. Телата ни умират увехнали. Аз знам какво е страст. Тази страст няма да я имам повече. Той сега ще я заключи, за да и пусне 10 000 волта. Тя пак ще живее. Заключена.
***
Не мога да те гледам в очите. Няма да говоря с теб повече.