Камера ми трябваше.Една камера.Не фотоапарат,а КАМЕРА! Исках да запечатам едно желание в звук и картина. Камерата има движение,а не статичност като снимка от фотоапарат. Камера ми трябваше...Няма да си го простя.
Влакът ставаше много шумен с всяка поредна гара. Отначало се настаних в първа класа и кондукторката ме помоли да се изнеса във втора класа. Почти бях заспала и я попитах в коя посока е втората класа.
-Ще си я потърсите и ще си намерите място.
Взех си нещата и "полетях'' по коридора. Първо-класниците бяха наизлезли по прозорците.Нарочно се препънах в обувката на един,докато преминавах.
-Внимавайте, де! -чух зад гърба си. Усмихнах се. Аз съм от второ-класниците :)
Намерих втора класа и по коридора имаше чакащи хора с багажа си. Всички купета - пълни! Застанах до едно от купетата и сложих раницата си долу. Започнах да заспивам права. По едно време накой ме побутна по рамото и ми посочи едно място в едно от купетата.Аз си седнах там и се приготвих да спя като хората. Но,не ми било писано...Като "гръмна" една музика от едно съседно купе!Чалга,естествено...Всички забравихме за сън. Така се ядосах! Остави музиката.Като почнаха да пригласят с цяло гърло на песните,да свирят като на мач,да викат като селяни,направо се отчаях тотално.Ужасно ми се спеше.Някои започнаха да недоволстват. Други извадиха карти да играят "То се е видяло,че няма да спим". Един-двама излязоха навън да огледат веселяците.Аз се оставих на обичайното си безразличие,апатия и пълна безучастност в каквото и да е. Не исках да мисля,спеше ми се.Като спряхме на следвашата гара,и хайде коридорите се напълниха съвсем.Ония не спряха и никой не им направи забележка за силната музика и за виковете...По едно време се оказа,че вратата на тоалетната зее и оттам по коридора се точи отвратителна воня.Аз се вбесих,защото някакъв човек беше отворил вратата на нашето купе и реши да се обяснява с хората вътре.
-Направете място,моля.Ще ви платя...
Всички го изгледахме.Отвън някакви младежи се изсмяха.Един от тях каза:
-Искате ли сандвичи и кока-кола?Току-що ги купихме от гарата! Само ни отстъпете своите места!
Някои се засмяха.Онзи пък настояваше за място.Щял да даде пари,колкото един билет.Малко ми се видя неясна тази работа.Онези продължаваха да викат по коридора и да пускат чалга. Миризмата от тоалетната си влизаше в купето...Прожекторната лампа ужасно ми пречеше на очите.Имах чувството,че това ще е една от най-отвратителните нощи в моя живот.Влязоха си хората,дето пушеха.Осведомиха ни,че онези с чалгата пиели домашна ракия в пластмасови чаши,яли салата с домати и краставици и кюфтета на скара. Това ме накара да се засмея. Обстановката бавно-бавно започна да ме развеселява...стана ми адски смешно...помислих си,че присъствам на нещо уникално по рода си. Съсредоточих вниманието си върху различни разговори и хора от купето и навън. Онзи беше изкукал...предлагаше на единия картоиграч двойно по-голяма сума.Пазареше се сериозно.Цената на едно запазено място е само 50 стотинки,помислих си.Хахахахаха!!! Започнах да се оживявам,вече не ми се спеше;почувствах кръвта във вените си,усетих някакъв ентусиазъм и емоционална възбуда.Тези хора ме радваха,ситуацията ме веселеше невероятно.Една баба от съседното купе извика силно:
-Това са малки деца.Малки деца...
Исках да направя нещо...Не можех да седя на мястото си.Тези всички хора - по коридора,в купетата ме вълнуваха силно. Те ме ИНТЕРЕСУВАХА. Нещо ми липсваше,обаче...Пак ги разгледах с широка усмивка...Бях щастлива от нещо,но не знаех от какво...Исках да ги снимам с нещо - с камера. Умирах за камера в този момент. Помислих си какъв филм може да се получи само...Само една камера да запаметя момента...като онези моменти,когато някой се съблича пред теб и ти не можеш да устоиш...Моментът можеше да бъде мой. Но нямах камера. Изведнъж си наумих в най-скоро време да се снабдя с камера от някъде. Да я нося винаги със себе си,където и да отида.
Щях да заснема хората в нашето купе. Да проследя разговорите им. Да мина покрай хората в коридора и техните торби,сакове и прочие...Хората бяха увиснали по прозорците с превити крака от умората.Ужас! Да си платиш и да пътуваш прав.А в първа класа има празни купета! Да посетя чалга-купето.Аз отидох да ги видя.Викаха и скачаха по седалките.Свиреха с уста.Пееха и ядяха кюфтета,салата и пиеха ракия в пластмасови чашки...Така се смях.Те ми подадоха чаша и на мен,но аз продължих нататък...Имах крещяща нужда от камера.Исках да снимам всичко и всички.Тази нощ бях щастлива. Тези хора ми приличаха на някакви фантастични герои. До тоалетната имаше няколко души. Вратата наистина зееше и миризмата се носеше по коридора. За капак на всичко.
Финалната сцена щеще да бъде култова. Би могла да се състои в тоалетната. Отварям вратата и влизам.Камерата се надвесва и снима дупката в тоалетната чиния и се чува само тракането на колелата по релсите. Време за престой - четвърт минута...
Излизат финалните надписи - Bulgarian National Trains - the year 2 0 0 7 и един надпис/специално написан в тоалетната/ :
"We fuck our bodies,but God fuck our souls!"
Хахахаха! Майтапя се :)
Можех да си направя свой филм. Да създам нещо. Бих била безумно щастлива след това. Дори никой да не го хареса. Създавайте и творете,хора!
Сега искам камера :)