какво друго ми останар освен да се смея?
лишена съм от някои елементарни условия за живот.
***
но какво ли ми остава освен да се смея всъщност.
горчив смях.
сарказъм
на претенциите на хората...
"о, искам блогът ми да е много популярен, искам хората да го четат и т.н.обаче няма да ти кажа адреса, защото е голяма тайна"
"о, днес е сряда. ние ядем месо само в сряда и събота"
на тяхната повърхностност и въздухарство
искам истински хора.
не искам да съм толкова цинична.
искам някой да ме спаси от това.
Къде си, по дяволите.
вече губя търпение?