започна криво.
самотно.
грозно. скучно.
просто криво с главно К.
тъкмо си мислех че просто няма как нещо да ми е наред, когато изведнъж ме заговори човек прочел предишното ми послание тук в хомили.
"аз съм тук. за какво искаш да си говорим":)
ужасно изненадващо и мило.
после двама мъже, които се надпреварваха да ми се правят на интересни...
"всички се събират тук заради теб. като се махнеш няма да е така".
толкова ужасно мило. сигурно в друго време и при други обстоятелства бих се влюбила в това момче.
после - отново кю-то премигна
беше тя - златка, златното момиче както вече си я наричам.
тя ще ме замести. :)
да. успокоих се.
макар че може би не трябва.
защото пътят започва наново. нови битки с нови вятърни мелници.
ех, ще ми е мъчно...
после се прибрах с едно вино.
петето си беше изпуснала автобуса и Слава Богу - имахме възможност да го полеем :)
а масата ми беше си паднала - просто ей така
докато ме е нямало се килнала и всичко беше по земята.
такива работи.
и цяла вечер си мисля точно за ей този стих от Ironic:
And life has a funny way of helping you out when
You think everything''s gone wrong and everything blows up
In your face