Архивът на хомили(за втори път) токова старо...спомени, сякаш съм била друга(не сякаш,със сигурност), която не познава сегашната, но тази сега знае на пръсти миналата.Понякога ми става тъжно като се върна назад.Защото е минало и е хубаво.
В най-първото хомили имаше зов за помощ-болно момиче, само на толкова години, на колкото съм аз сега и се чудех дали е успяла да се пребори да съществува, дали е добре.. минало е много много време. Надявам се, че е. Все пак...