Стоя на плажа
с пистолет в ръката
гледам морето
гледам пясъка
втренчвам цевта
в арабина на земята
не чувам звука,
а отворена е устата.
Аз съм жив
мъртвец
чужденец,
убиващ арабин.
Мога да се извърна
мога да си тръгна
или пък да стрелям
небето, слънцето аз гледам
дори да избирам
накрая излиза
едно и също -
абсолютното нищо.
Аз съм жив
мъртвец
чужденец,
убиващ арабин.
Стоманен подскок
замира в ръката ми
гледам морето
гледам пясъка
взирам се в себе си
отразен във очите му
мъртъв човек на плажа
мъртвия човек на плажа.