Знам, че охраната и хората до входа са отворили широко очи, докато се гоним по коридора. ''Непознатите влязоха и направиха олелия.'' Не съм от тук и съм за малко, за съвсем малко. Гоненето има резултат - получавам своето и потеглям, мятайки бутилката вода из ръцете си. О, да, получих своето, щастлива наближавам охраната без да го гледам. Мисля си да кажа едно полу-засрамено, полу-ухилено ''извинете'', но я стига!
Не усещам нужда от качулка, студът е далеч от моя сутрешно-сънен балон. Устните ми пеят Нирвана - няма твое, няма мое, всичко е ''Litium''. Вече съм съвсем добре - няма глад (нали има вода), нито желание за сън, повръщане (!), повече, друго. Надявам се не е от инсомнията, че в такива моменти ставам впечатлителна на макс и мъничките неща са моето злато. Не мога да се сетя дори за раните ми от вчера (Светата троица - една нарочно, една без да искам и една от гррр! - синьо е!). Свиркам си покрай някакъв полицай. Оглеждайки се назад за случаен оранжев автобус, забелязвам едно весело същество с големи слушалки на главата. А на следващата спирка десетина гълъба са се сгушили в топлата си перушина и им показвам зъби в усмивка. Едва сега виждам колко червени са ръцете ми, нещо има грешка тук - червенината трябваше да е снощи по бузите ми, докато се говореха какви ли не ''умерени цинизми'' и ''ти помниш ли какво правече в 6 без 5 онази сутрин у вас'' (и за числа ми говори! но я апострофирам, че не е този час, защото... кафето, гарата, пътя), ''кога по-точно?'' - не разбирам, ''като се отвори вратата...'', изумявам се как помни, макар да я поправям на някои неща и защо ми говори за това сега, като и без това не мога да се изчервявам, а само си крия лицето, за да сподавя смеха, породен от желанието й да си спомня на глас... ръцете ми странно започват да се стоплят, почти ще стигне до пръстите.
Някакви пътечки ме водят в правилната посока и после водим задължителния любезен диалог с дядото от магазинчето в двора: Добро утро! Три вафли ''Боровец'' - изчислява колко да му дам. - Заповядайте! - Мерси. - Приятен и успешен ден! - И на вас - отвръщам и най-после мога с прилично закъснение да вляза в час. В асансьора е тъмно, сигурна съм, за да не ми пречи на очите, предвидливи хора, ей! Явор е сам на третата редица и ми прави знаци с очи да седна. И аз му правя смешни, че приемам.
Сега е ред да се чудя дали и как ми е подействало хапчето с кофеин - освен, че съм свежа като зюмбюл насред ранна пролет, друго не мога да отчета... и ще имаме огромна ваканция за Великден и дете ще си е вкъщи! Ммм, черпят ме с виолетка! Днес хората са мили, или аз с тях и ми се струва, че всички са пили бира (но не са!!?). И си обещавам, че днес или близките дни ще говоря с едно момче, което стои самотно на лекциите и само се разхожда из залата в почивките, говори с много малко хора, слуша метъл и производни, има хубава черна риза с къси ръкава (да, черните ризи определено ме привличат) и погледът му ми напомня на мен... и подозирам,ч е е от Бургас, да, с това смятам да го заговоря! Изглежда прекалено симпатичен, за да ми тегли майната, но кой знае. И някаква натрапчива мисъл, че е Водолей, Рак или Дева... хм!