Разголен
Ако имаш нещо да кажеш,
сега го кажи.
Всичко, освен “остани”,
просто сега изречи.
Стигнахме края – ти знаеш
незнайно как и къде.
“Е, поне приятел ще ми останеш”
последно непотребно обещание...
“Можем да живеем и по начин друг”
да, знам тези думи.
“Различно от това, което беше до тук”
същите стари думи.
Единството държеше ни -
не е достатъчно сега.
Животът не е спомени,
нито любовта.
Трябва да го оставим на мира
миналото винаги си отива,
но защо болката ми не спира,
когато казваш, че съм променен,
когато казваш, че съм състарен,
казваш, че съм уплашен...
И всички твои сълзи
не са заради мен.
Съжаляваш за живота си,
но аз не бивам съжален.
Нищо няма да бъде, както го искаш ти,
не разбираш ли?
То просто ще отлети,
накрая просто ще се стопи.
Ако нямаш нищо да кажеш,
тогава “сбогом” кажи.
Извърни лицето си
и просто го изречи..
Стигнахме края – ти знаеш
незнайно как и къде,
знаеш, че не можем да се преструваме
след всичкото това време.
Просто го оставяме на мира
миналото винаги си отива,
но не мога без болка горчива
да кажа, че съм променен,
да кажа, че съм състарен,
да кажа, че съм уплашен...
В дългите нощи буден лежа
и си мисля какво направих
най-съкровените си мечти забравих
и какъв всъщност съм сега.
Колкото и силно да се стремя,
никога няма да спра да съжалявам.
Колкото и силно да се стремя,
никога няма да мога да забравя,
никога няма да забравя...