homily
Random
Думи
Хора
~ 9266 ~
заключен ли съм до този прозорец - пред този компютър - защото краката ми са се настанили тук
rouge
•
Aug 26, 2007
когато поезията идва при своята невъзможност - когато достигне своя край - улавяйки неуловимото - и не искаш да пишеш повече - не повече
←
оптимистично вълшебни - непоправимо изящни - истински зловещи - чуваш и усещаш
rouge
•
Aug 26, 2007
→
песента - 2-47 - в минути и секунди - там къдете трите стени на стаята се събират - един юмрук беше нагоре - после двете ръце се опъват
rouge
•
Aug 26, 2007