ами сглобих се след целонощното скачане в блек бокс, още съ впечатлена, това място е по-голямо от индиго, но поне вече ушите ми не пищят
вчиера се разхождах из южния парк
с ранния си пубертет
спомени за всики тези хоре дето вече не виждам
особено баща ми
и боби
(това прочем е съвсем невероятно за три години да не го засека никъде, дори по случайност, тоя мой братовчед да не би да се укрива)
вчера отидох на онова нещо с роботите, имаше брумове и статики вместо музика и ме заболя главата, така, че дори не можех да си тръгна
има разни работи които се старая да не кажа разбира се
като цяло
животът ми е станал изумителен...