Ти си най-тъжният ми навик
Крило -
но и леда си по крилото:
не мога вече да набирам висота.
Ти си съня ми,
който ходи по ръба на покрива -
треперя да не се събуди...
И трезво утро си -
напълно подходящо за разстрел.
У мен си - като присадено
сърце,
с което трябва да живея,
а цялото ми същество
отхвърля те.
И пак те иска.
Растение си ти, което с мен се храни.
Убивам те, полека те убивам
с отровата,
която пия
аз.