Прибрах се пуснах си музика и почетох книга/един албанец- "Жега и щурци" http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=6553&PHPSESSID=570469d7f74dd7e71beb926122bcfdae/ ,стана ми приятно..странен заряд..дава..Да,някак си усмихва...нека се усмихнем...нека си кажем "Здравей!,ХЕЙ ЗДРАВЕЙ"да се срещнем с усмивката и дъха
знам че ще се разтуптя...ама сериозно-сърцето ще забие учестено,дъхът недостига..цялото тяло ще е във възбуда...знам ще е така -познавам се...и въпреки че умея да прикривам емоциите си...тези не ще мога..има такива мигове..може би ви се е случвало...адреналина бачка здраво...главата пламти от мисли...чувства..като цяло направо си даваш на заето от усещания...запомнил съм ги тези неща..случва се...дори само при вида на човек...друг път от обаждане...все едно че ще те снимат пред голям концерт...Това с адреналина е доста ефектно,чудно е как човек не може да управлява сам собственото си тяло...аз го обичам де..именно затова си го постигам..обичам да си играя с него да го манипулирам...карам го да навлиза на талази...има си методи за това...често си играя с него...тръпка голяма е ...не ме е страх ...не ме е страх че ще ме боли...може би не вярвате...мислите си че само си пиша...грешите ако си го мислите..аз съм човек много на мига...обичам да си го разчупвам този миг...да го правя свой собствен..мой си..дали ще пресичам на червено с цел ясна...или ще карам срещу движението...дали ще хвърля в долчинката тичайки по снега...или пък смело гонейки софийските джебчийки с верига в ръка като на родео....за обуздая тази напаст...Правя го...да груб съм...и адски демоничен понякога...какво ще видите в мен се чудя...дали един дечко...или твърде бъбрив ...да лесно е да кажеш "ДА " ама колко е трудно да го докажеш...да бъдеш цвят,звук..думи..думи....не текст..думи..."ДА",нека бъде...да съм мил мога...мога да кажа "добър ден" на всеки...да сторя път на човека пред мен..да споделя себе си без страх и злоба...да съм красиво любезен..да съм учтив...мога и го правя...ала демони имам и много...труден съм за опознаване.. имаш си една представа за човек..а той различен
Уморих се ...от мислите ми..знам ли...трябва ми почивка от себе си..смисъл..да заключа живота си личен,в един шкаф да бъда работник,да отивам на работа да се прибирам за вечеря и сън....после пак...така да бъде цяла седмица ...
хайде
мечтайте на глас...
и на сутринта се усмихнете на слънцето..то грее за вас...и за мен
кажи му "добър ден...
слънце"