Самонавивам се, опитвам трезвост. Писането ме задълбочава, накъдето не искам. Лутам се в някоя себе си, после се уморявам и почвам да пея. Ще излея думи, не искам себе-манипулации, искам се чиста аз, не мога. Смисълът се осмисля, в изключването на съзнанието и тогава се загубвам в лабиринтите на желанията, които сега цакат карти някъде из главите на богове, които не са ми приятели.
Някакви зверски съвпадения, повече неясни, за мен висят във въздуха, опушен от желанието да страдам, подчинена на фантазията и светския скрупул да бъда харесана. После ще ги забравя, въздуха се пренасити снощи, двг втората част от цикъла ли беше тва с напомпването?. Ама толкова се разля, че цяла сутрин ми се драйфа. Да бе, сутрин. Мога да съм нежна. А бях весела. Дани бълнува "... какво става?" Е, тва е енергия, брато. Като запалка върху дланите ми на сантиметър във въздуха. ЮАР, ''щото го чаках, за тва. Марина, пък даниела я споменава. Ти коя си? Планета Миленита :) Еми здрасти, поздрави чрез Весето. Боже, забравих се.
Трети ден не съм яла храна. Снощи не спах, сигурно съм чакала Дани да ми доразкаже историята, която започна, та аха-аха да чуя за какво става дума. Даже не се ядосвам, даже мисля, че неуспешно се самонавивам да го искам. За кво? Изтощението не носи ли искреност? Леле, колко пози, а аз си мислех, че се владея. Смешки.
Срещнах майстор. Интересно. Беше. Оплетох се в преследване на несмислие. Изкушение. Изневяра. Не мога да пиша. Не съм искрена, а на него нямам какво да кажа. Него го искам само. Тук. Сега. Казах ли го вече, колко пъти днес. Досадница. Леле, как не се уморих. Пръстите ми застигат мислите. Интересно е да си поредната. Омотала съм се в противоположности. Някъде вътрешно се радвам на подобен неочакван край, взех си урока, сигурно трябва да съм доволна. Не мога да се оценя трезво, друг път поне ми изглежда вярно. Нещо ме обърка.
Единствен. Единствена. "Трудно е да си сам в класата си". И изведнъж някой друг, при тва мъж. Не, нещо не е от само себе си.
Готин край. Тва беше.