Устата ми от седмици пресъхнала, а сега направогърлото ми стърже. Тя дълбае името ми в дървото. Оставам там написана, надраскана, проникваща чрез ножа в дървесината. Проникваща болезнено отвътре и отвън. Неподатлива за твоето проникване, издигнати стени от бетон, оранжавеещ отдалече, ръждив като наближиш. Ще се нараниш на грубата ръжда, пръстите ти в кръв и драскотини. (Get out of my laboratory - крещеше Декстър, оранжева коса и цайси... някакви творения.) Усещане за някакъв цикъл. Между едно и две - пълни мешавици, грешки. Сега сякаш наново. Въпрос на гледна точка. Отровна история без победители. ''So fucking what'' отдавна не е на дневен ред, сега е ''I just don''t know what to do'' (Mono - ''Life in mono'', но не ти пука, нали!). Дълбае ми името, а всъщност ножът е в мен. Прас - врата за хапане, прас - пречещата коса (не), прас - със затворени очи, за да не осъзнавам какво правя. Лошото е, че осъзнавам и го правя въпреки това. Много думи тук. Нищоказване. Истината ме плаши - жалка съм, на площада съм, взела съм си ножа. ЖАЛКА. Последвах я най-после. Направих онова, което ме уби. Убих. Изпълних си шибаната проекция. Стига ли ми? Доволна ли съм? И късметът ми от Нова Година - любов, любов, любов. Още тогава имах лошо предчувствие за нещата. Че и три пъти! Великият трети път. Светата троица (и онова в писмото някъде в Европа - ''влюбена съм в трима човека''... сега е още по!). да, наистина, как ли човечеството е прогресирало като е правило едни и същи грешки... знам как - някои не си повтарят грешките. И новият цикъл започва зле. Сега нежеланието е от моя страна. И вековете нежност ме затрупват като падащи метеорит. но не мога, не мога - да се съживя така, че да е истинска нежност. Повярвай ми, мога много повече, но не мога да го проявя. Липсва ми някаква част от себе си, която загубих/ми отнеха/подарих (не знам кое). Толкова е лесно да кажеш на някой да не прави неща, за които после ще се извинява.. лесно е да го каже човек, който за нищо не се извинява, но не защото не греши, а защото е по-лесно. Създала си удобна философия... добре, не създала, а събирала.
По дяволите Скорпионската ви близост и отдалечаване!
По дяволите моята загуба!
Да вървят по дяволите и всички жени, защото никак, ама никак не се разбират помежду си!
И само аз си знам какво съм правила до 3 и половина сутринта.
Как ли ми действа фактът, че в началото, когато беше хубаво, не ти е пукало дали ще ме задържиш, а ти пука, когато се държиш ужасно? Действа ми ЗЛЕ.
Глупави жени