Там, където живее той е уютно и светло. Чувствам го семейно. Присъствието, смехът, блярборенето на неговия странен, но близък език, обядите, дружното четене на новини, среднощното пиене на чай и стари филми в мързеливия следобед с чаша кафе; часове, които не ни стигат да си разтегнем локумите на съвестта и езика.
Спорим предимно за едно нещо: религия- думата, която би трябвало да звучи свещено, а всъщност ни разделя, изчовъркана е огромната дупка между нас.Като кратер, повръщащ лавата на безбожието. Той е луна, аз-слънце. Аз съм страдание и аскетизъм, той-тъкмо напротив.
Какво, че подробно ги е изучавал всичките.
Това ни разделя,това ни събра.Предците, цинично притиснати навеки от минало, което няма да се отмие, няма да се оттече в нечия канализация (съвест).
Това, което хората наричат любов за нас е всъщност много повече от този смисъл. Разгаря се, за да ни кремира.Остават живи въглени, върху който близките ни танцуват с непокътнати стъпала. Смачкват ги и пепелта отива на вятъра. В различни
Посоки
Пътеки
Падини