липсва ми времето, когато пушеше.
не много, всъщност. не беше като "два пакета GD на ден", нито синьото виктори на... ох как му беше името... помня значенията, но не и думите...
даже вече не си спомням как точно си пушила, какво и колко.
много приятно ме изненада тогава, в онова мокро село. от малка си трая в кротко обожание към пушещите хора, струват ми се някак стабилни, завършени, на място. пък непушачите... ами да, все чакаш нещо да направят, а нищо не идва, нищо не се случва. а и като запалиш пред тях, така натрапчиво ти обясняват как НЕ им пречиш, че накрая все едно имаш калинки в гащите, гасиш цигарата гузно.
а там в твоята кутийка се мъдреха четири, ами да, точно четири бяха, джоинта, и докато се чудех къде за бога съм тръгнала да те мъкна, замислих се къде бих могла аз да бъда замъкната... което отдавна не ми се беше случвало.
а после ми стана хубаво.
с теб и цигарите ти, и другото ти.
само в твоите чаршафи не пуша, а винаги съм го правила. само в твоите чаршафи съм склонна да изпитвам гнус от себе си и нещата, които (не)върша...