При хората:
Някой изчезва. Не ти говори, не ти пише, не те търси.
Първо идват въпросите:”Защо?”, “Как?”
После идват молбите:”Моля те...”, “Хайде де...”
След това е отчаянието.
И накрая гневът.
Сам слагаш края, наказваш го, изтриваш го. “Не искам да имам нищо общо с теб...НИКОГА!”
При живописта:
Музата изчезва. Цяла година рисуваш неща, които е било по-добре да не се появяват на бял свят.
Първо се самосъжаляваш:”Аз съм накедърен!”
После започваш да я коткаш. Опъваш и платна, купуваш и бои.
След това е отчаянието.
И накрая шедьовърът.
Всичко е простено, всичко е забравено. Започваш да рисуваш, започваш да живееш. Неин си завинаги.