днес умрях хиляди пъти...загинах и гина още...откраднаха ми нещо благодарение на което се чувствам свободен и запълнен с усещания.Толкова е трудно да превъзмогнеш липсата понякога на един предмет,вярно служил ти през времето.Не съм материалист,напротив лесно превъзмогвам липси и нещастия...така де имам си силата ето днес стана това мъчно ми е но си взех ново по хубаво...и макар и наранен ще се усмихна и в утрешния ден за да мога да бъда усмихнат за вас и тях...але хоп казваше един мой мъртъв поет-Кърт Вонегът ..така бягам с все сила срещу стената "gegen die vagen" и ще оцелея пак...и пак и пак..
але хоп!
пс: http://www.vbox7.com/play:ee495e1b