Ако си пътувал с мен до края на света
и пожелал си ме обратно...
Ако дал си ми частичка от мига,
целувайки ме сладко, кратко...
Ако на мен дарил си миг от вечността,
сливайки душата ми с простора...
Ако плакал си за мен до сутринта,
забравил тичащата, вместо теб, умора...
Навярно бил си истински герой
заслужил любовта ми (и нечия похвала)...
Но аз не съм била твоя. И ти никога мой.
Защото любовта значи всичко, но не и раздяла.