Ако можех да избирам света, в който да живея, щеше да е твоя свят...Пълен с цветове. Твоя свят, обгърнат от прегръдките на морето, целуван всяка вечер от звездите, преобразяван от луната...Твоя свят...Нежен, тих, детски свят.
Светът на моите мечти е твоя свят. Светът, в който се разхождаме по плажа на смрачаване и се държим за ръце, защото нямаме нужда от нищо друго. Светът, в който ми носиш цвете всеки път, когато искаш да си поговорим. Светът, в който ме питаш: "Може ли да те целуна?" сякаш за това ти трябва разрешение. Светът, в който всичко е днес, сега, с теб и никога друг път. Светът, в който те прегръщам плахо, почти със страх, страх да не те променя, страх да не разваля нито един атом от съвършенството ти. Светът, в който погледите ни са омаяни, луди, опианени, пълни с розови сълзи....
Светът далеч от теб е глух. Не чувам нищо. Нищо освен спомените си.
Светът, в който съм без теб е болен. Не мога да излекувам света си от теб. И не искам. Това е болка, която ме кара да усещам, че съм жива.
Светът, в който сме заедно е страница от детска книжка. Откъсна и залепене пак. Смачкана и пак разгъната. Отлетяла и върнала се пак с вятъра. Страница, с много картинки и малко думи. Страница....с много щастие и малко тъга.
Детски светове, мои светове....
Не мога
Не мога
Не мога
Не мога
Не мога
Не мога
Не мога
Не мога
Не мога
Не мога
Наистина...не мога...да бъда никога вече същата !