Обичам те почти толкова, колкото и ти се обичаш.
Казвам „почти”, защото аз те обичам повече.
Това не е суета, не е лудост, не е филм, не е драма,
Театър и мечта не е.
Мечтите не живеят две години.
Ние сме convicted souls.
Бих разхвърляла вещите ти,
За да мога да ги подредя,
Да ги вдишвам и мириша.
Има нещо тъжно и бебешко в очите ти.
Бих умряла само, за да бъда ангела ти.
Бих те родила само, за да те има.
И бих те пуснала само, за да се върнеш...
Казах, че това не е лудост.
Но Е.
Това е треперенето на пръстите
И цианозата.
Побледняването.
Липсата на кислород
И излишъка на адреналин.
Това е ТВОЯТА липса,
Която ги причинява
И появата ти, която ги допълва.
Това е моят свят.
А това не си ти.