най-после гледах филма. натали портман е невероятна. не знам защо в един момент ми стана смешно.. дали беше от самия филм или от мен.. нямам идея.
иначе.. трудно е да се става рано, за да се вършат сериозни неща.. след нощна злоупотреба. и в крайна сметка всичко, което трябва да се каже сякаш вече е казано.. както в песента. е, може да не разбирам, но не лъжа.
ето, избери си. а, череша. не, спокойно, аз не исках череша, вземи си. аз искам ягода. тъкмо ще остане едно с портокал. тя ще се зарадва. айде да я вземем.
лъжата е по-удобна от истината.
а днес - същото като вчера. като цяло денят мина по-приятно. филми, салата, бира и така нареченото от мен ''сръбско'', което се изразява чрез наденица...
иначе не знам кога ще бъда по-решителен.. може би когато намеря каквото търся.
последната седмица не съм се наспивал. все се стои до късно. е, все уж по хубави поводи, но все пак.. май утре ще бъде... денят с ранното заспиване.
сега наред е пловдив.
и дали мога да обичам.. не си ли въобразявам? защо питам?!