Ами,аз да си продължа със спомените. Наистина всичко малко или много се въртеше около стотинките...
Аз трябваше да се сдобия с карта на София,не можех да карам така. Започнах да обикалям из Славейков,а постепенно стигнах и до Дома на книгата,в безистена, до "Катерина"... Там имаше множество карти,не само на града. Обаче,много големи. Аз търсех някоя малка сгъваема. Поразрових се и намерих една във формата на книжка,малък формат. Отваря се и са разгъва. И направена съвременно и за чужденци. Улиците бяха изписани на латиница,а информацията на английски. Но,аз разбирах всичко и много я харесах. Помислих си колко ли струва. Може би 2-3 лева. Така и не разбрах... Огледах се и понеже имаше и други клиенти,които разпитваха за това и онова,аз много лесно прибрах картата в задния джоб на дънките си. Пасна идеално. Направо заспа вътре :)...и си тръгнах :)))
Същевременно съдействах за един телевизор в стаята ни. Лично от хазяйката, която смяташе да го хвърля. Купили й нов. Тя понеже пенсионерка беше. Телевизорът беше "Велико Търново" и беше цветен.
-С японски кинескоп е и затова предава цветно...-каза хазяйката.
По едно време започнаха да пускат сериите на "Туин Пийкс" по Нова телевизия,всяка седмица в петък или събота(вече не помня) точно в полунощ. Аз го гледах редовно,а Мария не толкова често.
Една неделя решихме да ходим извън София. Диана и Наско,двама колеги от работата,успяха да ме накарат да стана рано и още в 9.00 бяхме на ...и аз не знам къде бяхме, но там,където имаше маршрутки. Диана попита коя маршрутка ще тръгва най-скоро и за къде. След 10 минути тръгвала една за Своге.
-Искате ли? - попита Диана усмихната.
-Тъй и тъй сме тука...-казах малко несигурно. Не знаех дали ще ми хареса.
Наско се съгласи.
Платихме си билетите. Пътуването много ми хареса. После скитахме из Своге,който също ми хареса,а и времето беше слънчево. Обядвахме в един оскъден ресторант. Накрая се оказа,че сме останали без пари за връщане...Щях да убия Диана. Тя настояваше да ходим някъде си. Аз също си дадох последните пари за един шоколад "Своге". За спомен. За мен беше като реликва,която би трябвало да пазя като очите си. Шоколад "Своге" от град Своге :)))
И понеже Диана постоянно повтаряше:
-Да бе,да бе,имаме пари за връщане...
Наско каза,че можем да се качим на влака до София...Поспорихме за кондукторите. Все пак трябваше да се върнем някакси в София.
Отправихме се към гарата. Тази гара...незнам дали сте я виждали някога...гарата на Своге,много ми хареса. Много обикновена гара в тъмно-кафяв цвят. Като шоколада "Своге" :)...Просто един портал и това е...Един човек ходеше насам-натам с една кутия шоколадови бонбони. Стигна и до нас:
-Заповядайте,вземете си. Днес имам рожден ден!
Както си бяхме начумерени,пооживихме се от тази случка. Аз дори се позасмях.
...И ето го влака. Качваме се. И заставаме някъде между два вагона. След малко идва един кондуктор. Аз едвам дишам. Наско и Диана са напрегнати. Диана каза,че нямаме билети. И почна голямата лекция...
-Знаете ли изобщо какво ви очаква сега? Знаете ли? Сега ще слезете на следващата гара и аз слизам с вас и отиваме...
Аз вече не чувах. Сърцето ми щеше да се пръсне от туптене. Гледах обувките си, тези нещастни обувки,които ме бяха довели на майната си...Ушите ми вече и те туптяха. Сега ми е смешно,а сигурно и на вас,но тогава питате ли ме...Стана ми мъчно за Мария. Помислих си,че скоро няма да я видя.
Влакът стигна следвашата гара. Кондукторът не спря да ни се кара през целия път. влакът спря и той отвори вратата и каза:
-Айде,бягайте! Следващия път да му мислите.
Скочихме и изтичахме през релсите.
-Шматка! - каза Наско на Диана.
Тя се смееше до скъсване.
-Видяхте ли го,бе...Ние сме супеееееееррр!
Аз само исках възможно най-скоро да се добера до Орлов мост. Качихме се на един автобус. Слязохме там и дочухме музика откъм Борисовата градина. Имаше бир-фест със сцена. Обадих се на Мария и й казах веднага да идва в Борисовата.
Тя дойде след половин час. Ние бяхме седнали на една от пейките. Диана още се смееше като луда,а Наско каза,че ще си ходят,щото и без това са без стотинка. Мария дойде и като ме видя,ме попита какво става.
-Ами,нищо. -казах аз. Беше ме срам да й разкажа приключението си.
-Къде беше цял ден?
-В Своге...
-Къде? - Мария изглеждаше забавно изненадана. Усмихна се.
-В Своге бях и нямам пари сега...
-Ти си луда.
Видяхме Роси и Ники. Бяха с количката и детето.
-Ох,не...-каза Мария.
Сега се засмях за първи път,откакто слязох от влака. Така се смеех,че не може и да бъде...Роси и Ники дойдоха при нас. Аз извадих шоколада и го подарих на малкия.
-От Своге - казах и продължих да се смея.
Мария ме хвана по ръката и ми каза,че само на мен ще купи бира.
Седнахме до сцената,а Ники пак тръгна по масите на просия.
Мария ми купи бира,но аз я разсипах в две пластмасови чашки на Роси и Ники. Не пиех бира много-много. Накрая вече бяхме съвсем весели и се прибрахме късно.
Та, Диана и Наско - двама колеги от работата...
Поне видях Своге. Там,където правят шоколадите :))
Лека нощ, милички :)
Утре пак...