~ 9545 ~

Протокол номер безкрайност

Li BoOct 4, 2007
От седмица секундите се състезават, уродливо разтегнати.От както съм с него. Взе ме от влака, както винаги отпред ме чакаше лилаво-мръсната му тракаща машинка, поръсена с трохи, прах и бълваща ориенталски метъл. Вече два часа пътуваме (цупейки се), за да вземем госта му радиолог, отседнал в зеления родопски хотел.Храня го с грозде, смуча мекото на ухото му, задръствам с крак скоростите, преча му и му дърдоря. После цяла нощ задимени местенца, където изрусени циганки играеха сиртаки; момиченца, показващи вече облудкавяла плът, разголват порнографски младостта си. Остатъка от нощта преди да съмне, с чичо му обикаляхме ресторантчета за неговото отрезвително и вонящо шкембе, което алкохолиците бяха излочили до капка и спяха над недопития си айран и облаци лютив чесън. До пет сутринта казаните бяха празни. На една бензиностанция открихме мечтаното шкембе. Очите ми-горящи и бухнали. Проспахме неговото „утре”, а вечерта вдишах глътка тамян в манастира, където разяснявах православието на радиолога. Той снимаше <<все едно преписва>> с малка камера иззад свещеника, който накрая ни забеляза и ни изпъди. Отбелязаха,че ми липсва хемоглобин, защото съм твърде бледа. Замислих се за неговото вампирско начало и че сигурно с остри, нежни резци източва кръвта ми нощем. Много чай, мечти и лекарства. Отново към София, където бързах, пресичах на червен светофар, изпусках си билети във вмирисания, претъпкан градски превоз.Този път бюрокрацията не беше чак толкова разтегливо понятие. Накрая се кротнах в чисто новичък влак, където два часа малки военни парашутисти кряскаха мръсни казармени вицове, химикалката ми се разтече, станах лилава, мастилена и мръсна, после се изцапах с шолокад. Отново „в къщи”, където двамата подсмърчаме над чаша с чай и ром, докато му чета извратените друсани разкази на французин, който бях прочела в промеждутъка на НАС. Гъделичкам го, той се гърчи и ми пляска шамари, докато се хиля. Гъделичкам го и докато разговаря по телефона, въпреки че ме боли всичко. После тримата с брат му си говорим за джиновете и смокините и как живеят в тях. За хората, дърветата и демоните в гората.Пускахме си клипчета, от които се покривах с настръхнал мъх, докато си представях как прапрадядо им живее в смокинята до кравата. Гледаме американски филми с турски дублаж и френски субтитри(липсват бг), мачове, къпане, чинии... <<I see you under the sycamore tree>>