тези дни не съм способен да комуникирам с приятелите си.. донякъде нямам желание. сякаш в един миг усетих как всичко се върти за пореден път. но ми е трудно да им обясня.. дали чрез думи, дали чрез поведение какво искам от тях след като аз дори на себе си не мога да го изясня. време е да ми се случи нещо хубаво, нещо ново, което не ми се е случвало досега. и защо в тези моменти усещам от кой/коя имам нужда.. защо, защо, защо! ужасно е, когато търсиш ясни и точни отговори.. и накрая те да се окажат пред теб! искам времето да спре.. докато ми мине този период. и само двама човека да се интересуват какво става с мен, и аз от тях. и после да пусна наново часовника.
всеки си има моменти, в които нещо започва да му избива.. моменти, в които както и да се опитваме да се прикриваме.. каквито и маски да си слагаме.. просто не става, не се получава.. просто ни усещат, че играем.