В търсене пак на някаква разбираемост.
Докато си мисля, без да забележа изяждам колограм грейпфрут. Да им плюя на главните букви и точките!
сигурно хората като много малки се отказват от повечето си очаквания. например да бъдат разбрани, когато обясняват нещо, което в главата им изглежда съвсем ясно, но някак на думи се заплита. косите ти. точно те са такива.
днес беше един от онези "искам!искам!искам!" дни, исках си университета, но такива неща никой не ти връща. за сметка на това им надрасках чиновете. и си залепих дъвката. сега ме е срам.
исках да разкажа и за Влахи и овчарката, но в главата ми май пак е някаква хълцаща каша от лъчи и усещания.
тръпчив вкус на есен, дюлите, нар, малка асвалтена свинщина в краката ми, дим в дефилето и изключително учтиви мустаци.
не.
вече не мога да разказвам. нищо не мога вече.