Оказа се,че Меги е от Варна и е студентка в София. Тя много се зарадва като разбра,че и аз идвам от морето :)
Всъщност този епизод,който ще ви разкажа сега,се случи още на третия ден,след като бях започнала въпросната работа. Два дни си бяхме само двете с Меги в офиса. Аз си вършех работата, и тя-своята. Отвреме-навреме идваха разни хора. Аз си пусках музика и си работех. По едно време реших да си пусна някое радио от Интернет.Вместо уредбата. Намерих някакво от Великобритания. Рок-станция. Телевизорът беше голям и черно-бял. Не го ползвах. Исках да надникна в шкафовете. И надникнах. Имаше някакви стари видео-касети и разни списания. Особено си харесах едно от тях и си го "свих" :)))
Беше британско,за музика. Стар брой. Ако сте чували за "Q"...
Меги беше много мила с мен. Точно в 12 отваряше вратата и ми казваше,че е време за обяд. Отивах при нея,сядах на дивана,ядяхме от една пица,която не ми харесваше отначало,но после така свикнах с нея,че сега това ми е любимата пица.Изобщо,всичко беше супер.
На третия ден,някъде към 16 часа се върна шефа и ми каза да оставя работата и да дойда в офиса.
-Сега ще дойдат две момичета.-каза той.
Обърна се към мен и ми каза,че трябва да отида за пици.
-Ще отидеш за пици до пицария "Уго".
Казах му,че изобщо не знам къде се намира тази пицария.
-Ще вземеш такси и ще кажеш да те закара в най-близката пицария "Уго". Ще вземеш 10 пици от този вид - и ми написа на една бележка как се казва пицата. После ми даде пари и аз тръгнах.
Обаче,започна да вали. Качих се на едно такси. Започна голямото задръстване по улиците. След 10 минути шефа ми звъни:
-Къде си?
Казвам му къде съм и да не ме търси повече :)))
След това той ми звънна пак след 10 минути,обаче аз си изключих телефона. Стигнах най-накрая до пицарията "Уго". Беше пълна с хора. Веднага се качих горе и поръчах десетте пици от този вид. Персоналът се учуди как ще нося тези десет кутии в този дъжд.Казах,че съм с такси.
Едвам виждах пътя пред себе си,когато взех кутиите една върху друга. Представях си как се строполявам по стълбите и всичко се размазва по земята. Качих се на едно близко такси и се върнах в офиса.
-Защо се забави?- попита ме шефа още от вратата.
Защото така и така,казах му. Чудех се каква ще да е тази пица,че иска цели десет броя.
В офиса бяха двете момичета. Като ги видях,веднага разбрах,че са проститутки :)))
-Меги,занесете пиците в кухнята. - каза шефа.
Взехме ги под погледите на двете проститутки. Беше ми много смешно.
В кухнята Меги ми каза,че шефа ще се "позабавлява" с тях и после ще ги арестува. Аз се засмях. Казах й,че трябва да им помогнем и да ги измъкнем от клопката :)))
Върнахме се при Марлоу и двете бамбини. За първи път виждах проститутки толкова отблизо и на живо. Би трябвало да се изплаша, но аз си действах винаги по своя си начин.Като на филм. Гледката беше пищна. Шефът беше седнал между двете,ризата му беше разкопчана, а те го галеха и се усмихваха като асистентките на Къци Вапцаров от "Риск печели,риск губи" :)))
На Меги също й беше много смешно.
Бяхме оставили на масата пет кутии пица. Това беше за вечеря. Отворих своята. Пицата беше със сирене и кашкавал, домат,зелена чушка и маслина. И нито грам салам. Значи,това беше същата пица,която намразих още от самото начало и която залюбих малко след това :)))
Гледах двете проститутки и ядях пицата. Меги правеше същото. Едвам я изядох. После станах и казх,че ще си тръгвам вече.
-Защо? -попита ме шефа. -Няма ли да останеш още малко?
-Не,шефе. Нали и двете са за тебе. - засмях се.
Той също. Те също.
Меги ме изпрати. Попита ме дали и утре ще дойда.
-Разбира се. - казах й. - Няма по-смешна работа от тази.
И това,ако е детективство. Изобщо не бях детектив.
След два месеца шефа затвори фирмата поради неясни причини.
Всичко това още ми изглежда малко невероятно...