NN

Аз Ви помня, другарю NN, с възхищение и с респект. Вие бяхте тъй млад! Тъй женен... Аз пък учех. С висок успех. (На различни неща се учех- под чина ми - мадам Саган...) Бях Ви малко, но вярно куче. А не свирнахте. Досега. Беше сякаш преди Девети! Или даже преди Христа. Онова, дето беше взето, ми е ясно като кристал. Добър вечер, другарю NN, Аз Ви помня. Bon soir, joie! Вече недотам млад? Разведен? Още все така дон Жуан? Но защо ли, съвсем противно на очаквания процес, пак до детски размер се свивам в необятните Ви ръце? Както някога - без домашно пред училищните врати - неизказано ми е страшно и не мога да кажа - ТИ. МИРЯНА БАШЕВА