днес успях да се разсея. пътуване с приятелите ми до пловдив ме ободри. ранно ставане, както винаги напрежение преди да се качим във влака, среща със стар съученик, който се направи, че не ме познава. малко ме обиди, защото.. все си мислех че аз трябва да съм човекът, който евентуално да не го поздравява, а не той мен.. но явно съм в грешка.. минало свършено вече. като пристигнахме естествено първото място, което посетихме бе ''Златната пещ''.. това така обичано от мен място за закуска. Обикаляне из магазини, кратки паузи из кафета, be my lover.. i know what i want and i want it now.. what is love.. stay, don''t be walking away.. и т.н. харесах си доста неща, нооо мисля че мога да си ги взема и от тук. няма да се налага да ходя отново. иначе си беше хубаво. онова място.. красивото.. там.. и аз искам да го покажа на някоя. и да подаря всичките светлини на града.. или поне повечето. може да не е същото каквото е било преди 18 години, но все пак гледката не се е променила особено.. с изключение на някое друго дръвце. завръщането не бе изпъстрено с някакви особени моменти.. фраснах си крака.. и се лигавих. смехът не го броя, защото.. не беше от този смях, който се помни.. просто лигня.. явно на момента ми е било смешно. трябваше вчера да ида да си купя булка.. 8ми април все пак.. днес разбрах че 8ми април е деня на циганията. може би най-много се зарадвах като видях своя приятел толкова спокоен, запътил се към мястото откъдето аз се връщах. вярвам, че заминаваше с ентусиазъм. а и той заслужава един прекрасен престой там. и като изключим, че се припознах на 2 пъти.. не се случи нищо необикновено през деня. сега ме чака една най-обикновена вечер, в която не очаквам да ми се случи абсолютно нищо. а и може би защото ще си остана вкъщи. не че няма да съм ''сам''.. просто няма да ми бъде обърнато внимание, предполагам.. но все пак хората си имат причини, които аз приемам.
дали ще ми стоят добре? дано, дано!