Неочакван лед
Когато миналото те обгърне с нежните си ръце
и безпомощно се отпуснеш в стола си,
скриваш се от тези половинчати дни
без слънце в края на годината.
Въздухът те пронизва като с нож,
вкъщи стаята е винаги топла,
проснат на пода в банята си мислиш
за добрите дни, които те очакват.
Любовта идва като неочакван лед по водата,
любовта идва като неочакван лед призори,
любовта идва като неочакван лед по водата,
любовта идва призори.
Лишен от светлина и цветове
светът свършва при дървото до прозореца ти,
мракът създава тези илюзии,
но бледите дни те карат да разбереш
вали дъждът, но няма живот,
седмиците минават без никакво развитие.
Понякога миналото те обгръща с нежните си ръце
и всичко, което те заобикаля избледнява.
Любовта идва като неочакван лед по водата,
любовта идва призори.