На изток от нас все още има жени, които раждат без упойка,
гледат децата си без памперс и наготвени от някакви депресирани баби пюренца, а нашите реват та се късат за някви покемони и компютърни игри.
Мъжете им работят земята и спят на нея, а ние сме забравили какво е да те прегърне тя, като майка измежду всички пухени и не до там естествени материи. Те ни прегръщат меко и нежно ни галят, а може би ние фантазираме.
И конете ги уважават, а нашия еквивалент сигурно е да яхнеш по рицарски колело, мотор или кола.
Мамка му на всичко фалшиво и на умиращите от рак майки
и на халюциногенните питиета и вещества и на нуждата от душ и страха да спа на открито и сама и тигрите и акулите
къде съм родена, защо съм забравила?
Удобството е бавна смърт, аз искам да те преборя и да сърфирам победоносно над теб
Но не днес. днес съм костюме и не ми е удобно с тези обувки.
Това е индустриално лицемерие.