Има нещо във вторниците...
Сигурна съм...
Някак си хем си в началото, хем към средата...някво никво...
Искам много неща...Предполагам сега именно е времето да начертая с тъничко моливче желанията си. Странно е усещането...Желанията ми се сиви хаотични точки на голям бял лист. Някак няма последователност. Трудно ми е да я създам. Знам малко, знам нищо. Знам, че утре ще дойде деня, в който ще тръгна наняъде, някак си и аз незнам как. Къде ще отида? Ще ме чака ли някой някъде? Искам в Прага, Лондон, Истанбул...Искам да се задържам по 2-3 години някъде и после да отпрашвам. Искам да мога да искам. Искам да имам достатъчно...не всичко, но не малко... А защо не всичко?
Искам онзи живот. Онзи другия. Онзи...
Искам да бъда, за да мога ! И да мога много много много.
Искам никой да не може да ме спира. Искам да мога да си събирам отново и отново багажа и пак да се връщам и пак да си тръгвам, и пак да намирам и да губя и да търся и да имам и да мога....Да мога, да мога, да мога, да мога !
Искам да се прибера в някоя пролетна дъждовна вечер в апартамента си някъде из Европа. Да застана на прозореца, където капките ще се прегръщат със стъклото...И да чуя гласа ти в тъмното:
- Ти можеш !