Тогава имаше само две български телевизии: Канал 1 и Ефир 2...
Канал 1 имаше целодневна програма, а Ефир 2 започваше всяка вечер към 6.
Спомням си как дядо ми с нетърпение очакваше този съдбовен час. Защото Ефир 2 не беше като Канал 1. Беше малко,съвсем малко...по-различна телевизия. Имаше не толкова скучни и традиционни предавания.
Беше лятната ваканция и ние бяхме изпратени на гости при баба и дядо.
Аз се замислих защо Ефир 2 винаги започваше привечер и стигнах до един простичък извод: тази телевизия е направена за "уморените" от Канал 1 зрители.
После ми правеше впечатление емблемата - пет елипсовидни кръгчета,като яйца. Три на две. Бели. Само когато започваше програмата,три от тях бяха с цвят - синичко,червеничко и зеленичко.
Суматохата:първи крокодил, втори крокодил, трети крокодил.
Другите две си бяха бели. Както следва - първи циганин и втори циганин.
Не беше Е2 , например като К1.
Накрая всичките яйчица ставаха изцяло бели и отиваха в горния ляв(или десен) ъгъл на екрана.
И започваше Ефир 2. За баба и дядо това си беше като едно вечерно ток-шоу...."Весо, покривката. Велизаре, ракията."
Другият възможен избор.
Б ъ р з а т а к а ф я в а л и с и ц а отдавна е избягала.
З е л е н о т о д ъ р в о ми казва: Човеко,върви си.