Топлинката, да...топлинката липсва в това кестеново-жълъдово, жълто-есенно време..
Малко хубава музика за залъгване на глада за живо същество до себе си
Малкия стъклен едноместен аквариум пълен догоре с миди и рапани вместо с риби..напомня за това какво е било и кога е било..Но миналото няма значение, нали? Защото сме тук и сега..
И все оставам с чувството, че времето ми се изплъзва от ръцете, и някак си това сега, в което трябва да съществувам, се превръща в минало преди дори да съм успяла да го задържа и за секунда...
И какво значи, аз съществувам в едно постоянно минало..или постоянно бъдеще...
Сега до аквариума с мидите стои стъклена ваза, пълна с кестени и есенни листа....така ли всъщност тече времето?