Всеки сантиметър...
Мразя всеки сантиметър, който ме разделя от теб.
Мразя всеки сантиметър, който извървявам от 1 месец.
Всико се е обърнало !
Трябваше да правим други неща!
Обичам всеки сантиметър от онези места.
Обичам всеки сантиметър от снимките ти.
А ние още си живеем в лятото. Защото така и не почнахме училище. Така и не спряхме да живеем в свободата си. Единственото, което напомня за есента са милионите печки, които бълват горещ въздух в ежедневието ни. Защото всичко останало е лятно. Летни са и дъждовете, летни са и минутите прекарани в шматкане, летни са и якетата, които отказваме да сменим със зимни, летни са и мечтите ми, летни са и спомените ми, летни са и срещите ми с теб, летни са и часовете през, които съм на работа, летни са и вечерите прекарани по пейките, лятна е всяка секунда прекарана тук...тук...тук...не там, не там, не там...
В онова "тук", което е временно "някъде", защото следва друго "там", онова "там", което заслужва да бъде наречено "тук"
А аз не искам и не мисля и не мога нищо друго ! Нищо! Нищо! Нищо!
Мисля скоро сама да се предам на Четвърти километър...Полудях. Незнам как...ама просто се случи. Ти ми го причини ! Жалко, че така ми харесва....