Не знам защо така се запечата в съзнанието ми тази фраза-I miss the space in my brain you used to take up...
Кара ме да си мисля за загубени и забравени неща. За загубени и незабравени хора. За нещо от мен, което вече го няма. Възможно ли е част от мен да е изчезнала, да е забравена...
***
Днес те питах защо не промениш нещата, които толкова много не ти харесват, и не спреш да се тормозиш и самоизмъчваш. Така ми се искаше да ми отговориш, защото така и не успях да си дам отговор, когато зададох този въпрос на себе си...
Днес имаш рожден ден- Честит Рожден Ден! Все пак ти тук си роден....
Искам да ти се обадя, но ти каза, че от няколко седмици нямаш телефон...
Знам, че няма да се появиш днес през деня. Ще се чувствам адски глупаво да не те видя точно днес. Съобщяния и картички... струва ми се глупаво. Аз искам да те видя, да чуя гласа ти, и да ти кажа, че за мен днес е празник, защото те има, защото те обичам , и защото съм благодарна.
Не ти изпратих вино тази година. За пръв път от 3 години насам. А знам, че можех да ти изпратя. Беше ми в to do list-а, не знам защо не го направих. Дали ще очакваш?
Тревожа се за теб и ми е тежко и тъжно. Как е възможно толкова много да искам да те прегърна, та чак да боли...
***
Чаках те цял ден и се надявах да се появиш по същото време, както вчера. Опитомена. Преди станаха вече седем години.
Връщам се към последното ти писмо отново и отново. И отново старият до болка познат въпрос- защо? Но нали съм помъдряла сега, навместо това ще попитам- как? И ще остане още едно неотговорено защо... а те са толкова много помежду ни...
Знам, че вече мога да ти задам всеки въпрос, защото сега съм готова да чуя отговорите, всеки отговор...
но теб те няма, и започвам да си мисля, как напоследък и с теб се разминаваме...
нищо, не бързам. Знам, че вече си част от живота ми и от моето завинаги. По един или друг начин...
Липсва ми да ти пиша писма. Може би е това...
***
Сякаш най-накрая у мен вече е есенно. С любимите червени сандали, които смених с ботуши и първия сняг...
"за жълтото листо"...
Мисля, че най-накрая се научих на търпение, научих се да чакам.
Ще те чакам!