Няма невъзможни неща! Има неща чиято цена не сме готови да заплатим, неща които не искаме достатъчно много!
***
Мога да се отида до посолството. да си взема виза, да се кача на самолета и да съм при теб. Мога.
Мога да се отдам на увлечението, да се поддам на тръпката и да те поискам, въпреки всички и въпреки отговорността и здравия разум. Мога.
Мога да ти кажа че съм била влюбена в теб с години, преди да започна истински да те обичам, преди да те опозная и да те приема такъв- непрефектен и не най-..., преди да видя недостатъците ти, и колко си различен от мен. Преди да започна да те усещам, преди да станеш ПРИЯТЕЛ. Мога.
Мога да ти напиша писмо, или да ти оставя съобщение, и да ти кажа, че напоследък толкова често си мисля за теб. Че ми се иска да върна онзи ден преди две години на вълнолома, и ти отново да ме прегръщаш така, но този път да те целуна. Че знам, че с теб бих била щастлива, и че никой никога няма да ме разбира, както ти. Мога да те имам и мога да бъда твоя. Мога да опустоша живота на двама души. Мога.
Мога да ти се обадя и да те попитам как си. Могада преглътна грубостта на характера ти, мога да те попитам дали дъщеричката ти, която сигурно стана вече на 3, прилича на теб, и дали си добър татко, както винаги съм смятала че ще бъдеш. Мога.
Мога да изглеждам, както искам, да бъда каквато искам, където искам и с когото искам. Мога.
Мога, но не го правя. Защо ли... Защо?
Защото не го искам достатъчно? Защото не съм готова за "след това"? Защото не съм готова да си понеса последствията....
Но все пак мога. Няма не-въз-мож-ни неща!