Бих искала всичко това да бъде написано, както давах отчети толкова пъти. Бих искала да имам сила да разкажа на себе си за всички дребни за мен-значещи неща, които споделяйки потъваха в безкрайността на забравеното, маловажно вчера.
Пресетих се за ония книжки, в които ти си правиш края.
Няколко края.
"Къде си мислиш че си бил, че да си тръгваш?"
"Знам какво искам - да останеш с мен и след края (на живота ми)."
Третият край беше цензуриран. Неколкократно. Безапелационно. Безцеремонно. Съдбовно дори. Толкова категорично, че неподчинимата до тоя момент бунтовност в мен отстъпи прехласната пред резултата. Третият край трябваше да бъде избор на съдбата в една песен на Преслава. Лъжа е.