headache, heartache.. от толкова време все ще му идва краят, явно този път ще е наистина..
В такава есенна мътноока вечер
един от двама ни ще остане сам.
За него няма да се запали вече
прозорче някъде, макар едвам.
Мъглата падне ли, тя не се прокужда.
Един залутано ще върви смълчан.
Къде ще иде той? На врата ли чужда
ще хлопа, зъзнейки, за да бъде сгрян?
Един от двама ни... Аз знам отдалече
и кой ще бъде той... Защото знам:
в такава есенна мътноока вечер
не бих те никога оставила сам.
Блага Димитрова