Духът ми има тайна,животът ми-загадка:мисъл що трае вечно,родена в миг от мен.Уви надежда няма за идеята ми сладка..никой не знае защо тишина има около мен.
Не виждам аз бели дни,сънувам ги като нощи...Деня е мрачен,нощта е светла...а главата тежи ли тежи...и макар че в нежност прегръща ме юргана,разсеяно минава топлотата му от мен...Скован от студ събуждам се от деня за да стана в нощта...и озарен от жълтите лъчи замислям се аз за него.Винаги така усмихнат на всички картини детски...а сега намусен едва показващ се ...навън.Събуди се ,мисля си на глас...покажи ми що е ден ,и как оформя своята лъжа нощта...Събуди се за мен ,и огрей чорапите небесни..пръсни ти своя аромат в мъглата есенна и усмихни се на себе си...на своя слънчев ден.