идеален ден за избори!
времето е намусено и сиво, небето сякаш те притиска и те кара да се чувстваш жалък и безполезен - какви по-подходящи обстоятелства да застанеш прд еднометров лист и да играеш на онче-бонче с имената на всичките незаслужаващи да ги избереш кандидати, чиито разкривени физиономии ти се зъбят от плакати по улиците, върху дървета, блокове, стълбове, кошчета за боклук, билбордове, витрини, че защо не и върху някоя кола (може и твоята).
и все пак, какъв избор само! можеш и десетина минути да поиграеш, опитвайки се да налучкаш правилния отговор. ами ако на този тест всички отговори са грешни?.. трагичното на нашата система е точно това, че не отиваме да гласуваме за "голямото добро", а за "по-малкото зло".
"да гласувам, или да не гласувам - това е въпросът!", нали така беше казал Хамлет? или не беше той...?
в крайна сметка този екзистенциален въпрос няма никакво значение и затова в повечето случаи, пред вид обстоятелствата на гласуването и целия ни политически цирк, средностатистическият Хамлет просто не отива в близкото училище (простете, "избирателна секция"), а остава вкъщи под предтекст, че "си има работа".
е?