Стана ми тъжно как един човек може толкова отчаяно да иска да се занимава с нещо, което си струва занимаването, и никой да не му обръща внимание. Колко отчаян трябва да си, за да стоиш цял ден на улицата и да се опитваш да убедиш в нещо хора, на които не им пука. При това не за кой знае какво - просто да идат на театър..