няма как да прикрия разочарованието си в момента. както се започна - така и свърши. утре отивам наполовина подготвен. нищо не спечелих. цял ден се мотах и сега ми е по-празно от всякога. и какво от това, че разговорите ми по телефона са безплатни от 21 до 7 след като няма с кой да ги изговоря. точно сега ми се иска всичко да е много по-примитивно и по-детско, и по-открито най-вече от моя страна. искам да се обадя по телефона, да си поговоря за нещо, да изляза, да ида да се люлея някъде безгрижно, да играя на стражари и апаши или жоменица(жоменка или както се пише).. играе ми се монопол. може би и карти. искам още една седмица пауза.. само една. сега съм много работоспособен, но нямам желание.. амбицията ми липсва. и така. минута след минута, час след час, ден след ден.. ще видим какво ще излезе от всичкото това безотговорно поведение от моя страна..