добрите въпроси искат добри отговори. ''може ли да ми дадеш една цигара?'' е добър въпрос. ''да'' е добър отговор. ''ще се омъжиш ли за мен?" е добър въпрос, и пак ''да'' е добър отговор. ''липсвам ли ти'' също е добър въпрос, но за жалост добрите отговори свършиха. ''ами да, мило, много ми липсваш'' звучи малко по-дървено от ''какво искаш да кажеш с това?''.. брхххххф! ''защо да се лъжем?'' е отново в категорията добри въпроси, за разлика от ''какво ще правим сега'' - ето и един тъп. що за въпрос, мамка му? не е ли очевидно, щом сме стигнали до тук. ''ами виж ся, аз много те обичам, ама вече не те обичам'' - накратко.
мислех си, защо когато човек кара директно по темата винаги звучи грубо и недодялано? като е толкова по-добре да си кажеш всичко в две изречения на кръст, пред това да се обясняваш два часа, за да, видиш ли, човекът отсреща да разбере за какво аджеба става въпрос и най-накрая да загрее. така или иначе пак ще го заболи толкова.
''ами виж сега, аз много те обичам и бла-бла-бла.. <след два часа бла> ..и затова сега ще ти шибна един с ей тая лопата ей тука'' = ''сега ще ти шибна един с ей тая лопата ей тука''. кому е нужно всичко това излишно словоизлияние, питам аз? ето още един въпрос, и добрият отговор тук отново ми убягва, макар че подозирам, че е ''никому''. няма нищо лошо в говоренето на глупости, дори ми е нещо като хоби, но в някои определени материи просто не върви някак си.
и как така някои хора са постоянно недоволни? визирам себе си де ;) ''когато вали - тече. когато не тече - пече!..'' (спИцЯлен поздрав за всички, които се сещат откъде е това ;]]] )
та мисълта ми беше за добрите въпроси и добрите отговори. предполагам е широко разпространено схващането, че измислянето на добри въпроси е по-трудно от измислянето на добри отговори. не съм вече сигурен, дали да вярвам в това..
не знам какво питам. но ''наздраве!'' определно е добър отговор.