отново пропадане. случва ми се, след като говорихме с "Човечето от нищо". вече 2 пъти - отвъд съня. една осъзната, няколкоминутна кома, в която виждам, чувам и разбирам, но тялото ми го няма. и ме е страх да не остана завинаги така, крещя наум, насилвам нервните импулси, които така и не тръгват от мозъка, докато не издрапам бавно навън към себе си и успея да помръдна. после усещам как кръвта се разлива обратно из вените ми, ритъмът на сърцето се усилва в неравен, бърз марш, докато дишам, и дишам, и дишам... и пак заспивам, този път наистина, без да пропадам - заспивам и прегръщам силно Човечето от нищо, за да чувствам себе си отново.