Да те изтрия! Да те изтрия.
...
Спорихме. Едно време ти ми обясняваше твоята любов, а сега аз моята. Но твоята приказка свършва щастливо, а моята си остана недовършена. Като писмата ни, все някоя от нас се отказва.
...
Толкова ми е непонятно как някой ще изчезне от живота ми за винаги, след като толкова упорито и отчаяно не му го позволявам. Изпълзва се като пясък между пръстите, стискаш, мислиш си, че си успяла да запазиш някоя прашинка, но се страхуваш да погледнеш дали.
...
Хич не го харесваш, нали? Но аз му дадох правото да ме наранява, да ме смачка, да ме унищожи. Ей така, гласно, на една вечеря в арменския ресторант му казах, че и без това няма да има значение, след като си замине. Същата вечер плаках пред някого за пръв път от десет години.
...
Опитах се да направя списък на спомените ми, свързани с него. Капитулирах още на първия. Пак ми се подкосиха колената, както и тогава, когато ме погледна през тълпата и цигарения дим.